29 nov 2011, 6:15

Бащин дом 

  Poesía » Otra
1836 0 8

       Бащин  дом

 

Почувствам ли се уморена -

оставям да тече през мене

река на спомени... Да ме носи

към детството ми палаво и босо.

 

И тичам пак под витите лозници.

И чувам как стебла наливат вино.

От стомна шарена - изгряло слънце,

отпивам  жадно глътка медовина.

 

Люлея се на клонестия орех.

Насън летя и чувам - мама казва:

"Растеш, растеш ти, дъще моя,

и вече обич сбираш в пазва."

 

Огнище мое, моя родна стряха,

където да съм - бързам да се върна

и да почукам тихо на вратата,

защото зная - винаги ме чакаш!

 

   Таня  Иванова

© Таня Ив Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Виктор,Ели,Нина,Таня,Елена,Венцислав,Иван и Елена,благодаря Ви, че доловихте моите трепети пред съкровението на родното бащино огнище!
  • Хубав, топъл носталгичен стих и силна поанта! Поздрави!
  • Няма по-мило и по-чудесно място от бащиният дом.
  • Наистина няма, приятели мои !Дори и само в мислите си винаги се връщаме там с носталгия и копнеж по нещо безвъзвратно отминало!Благодаря Ви!
  • ...........!
  • Да се завърнеш в бащината къща...
    Много мило и носталгично! Поздрав, Таня!
  • "Огнище мое, моя родна стряха,

    където да съм - бързам да се върна

    и да почукам тихо на вратата,

    защото зная - винаги ме чакаш!"

    Няма нищо по-мило и свидно от бащиния дом!Харесах!



  • !
Propuestas
: ??:??