Бащин дом
Бащин дом
Почувствам ли се уморена -
оставям да тече през мене
река на спомени... Да ме носи
към детството ми палаво и босо.
И тичам пак под витите лозници.
И чувам как стебла наливат вино.
От стомна шарена - изгряло слънце,
отпивам жадно глътка медовина.
Люлея се на клонестия орех.
Насън летя и чувам - мама казва:
"Растеш, растеш ти, дъще моя,
и вече обич сбираш в пазва."
Огнище мое, моя родна стряха,
където да съм - бързам да се върна
и да почукам тихо на вратата,
защото зная - винаги ме чакаш!
Таня Иванова
© Таня Ив All rights reserved.
