Бащина съдба  

Когато син баща си просълзи,

тежки, мъжки ронят се сълзи.

С горчив привкус на руйно вино.

Сърцето страдащо кърви!

Душата свита, стене и боли!

Боли от обич бащина.

Боли от грубост и думи незаслужени.

Боли от мъка и от гняв.

Боли от низост, унижение,

от синовно поведение.

А как иначе?

Та той издънка е от твоето семе.

Защо не си разбрал навреме

провала свой,

за късното прозрение,

че той е друго поколение?

Защо не си разбрал?

Колко трудно е да си баща!

Да възпиташ и отгледаш

своето продължение!