Бащина съдба
Бащина съдба
Когато син баща си просълзи,
тежки, мъжки ронят се сълзи.
С горчив привкус на руйно вино.
Сърцето страдащо кърви!
Душата свита, стене и боли!
Боли от обич бащина.
Боли от грубост и думи незаслужени.
Боли от мъка и от гняв.
Боли от низост, унижение,
от синовно поведение.
А как иначе?
Та той издънка е от твоето семе.
Защо не си разбрал навреме
провала свой,
за късното прозрение,
че той е друго поколение?
Защо не си разбрал?
Колко трудно е да си баща!
Да възпиташ и отгледаш
своето продължение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Митов Всички права запазени
