15 may 2007, 9:01

Басня

  Poesía
1.4K 0 6





                               БАСНЯ

                Сънувах сън: на слънчева полянка
                овца и агне кротичко пасат.
                Овчарят се отпуснал нейде в дрямка
                и не усеща как лети денят.

                Но изведнъж опастност се задава!
                Към тях връхлита гладна, зла вълчица!
                И в този миг овцата осъзнава,
                че скоро ще загинат те двоица!

                Но в този миг спасител се явява -
                със едри зъби кучка бързонога!
                На жертвите надежда сетна дава:
                Да ви спася аз сигурно ще мога!

                И двата звяра бясно зъби вплитат!
                и люта битка яростно захващат!
                От тях кръв, пяна, козина полита,
                захапват се и с остри нокти дращят!

                Какво ще стане,  майката се пита?!
    `            Дано останем с чедото си живи!
                Надежда сляпа в нея пак полита,
                да продължат живота си щастливи!

                Уви! Напразно е таз вяра страдна
                и скоро ще  остане само мит!
                Защото кучката е също гладна
                и мъчи я зъл вълчи апетит!

Асоцияция: Овцата с агнето – народът, Вълчицата – новите демократи, Кучката – царят., а защо не и Бойко Борисов???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПОЗДРАВИ ЗА БАСНЯТА !
  • Благодаря Ви! Ще добавя, че стихотворението е писано отдавна - когато царят идваше на власт!И с болка виждам колко лесно се лъже и продължава дасе лъаже и да вярва народа! А кройно време е да се помете тази долнопробна система, в която колкото си по-нагоре и по-богат си по -недосигаем и ненаказуем!
  • и вълчицата има дечица
  • Нека има надежда, но да не е сляпа!
  • ДОБРЕ ДОШЪЛ, СВЕТЛЬО!
    УСПЕХ!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...