15 may 2007, 9:01

Басня

  Poesía
1.4K 0 6





                               БАСНЯ

                Сънувах сън: на слънчева полянка
                овца и агне кротичко пасат.
                Овчарят се отпуснал нейде в дрямка
                и не усеща как лети денят.

                Но изведнъж опастност се задава!
                Към тях връхлита гладна, зла вълчица!
                И в този миг овцата осъзнава,
                че скоро ще загинат те двоица!

                Но в този миг спасител се явява -
                със едри зъби кучка бързонога!
                На жертвите надежда сетна дава:
                Да ви спася аз сигурно ще мога!

                И двата звяра бясно зъби вплитат!
                и люта битка яростно захващат!
                От тях кръв, пяна, козина полита,
                захапват се и с остри нокти дращят!

                Какво ще стане,  майката се пита?!
    `            Дано останем с чедото си живи!
                Надежда сляпа в нея пак полита,
                да продължат живота си щастливи!

                Уви! Напразно е таз вяра страдна
                и скоро ще  остане само мит!
                Защото кучката е също гладна
                и мъчи я зъл вълчи апетит!

Асоцияция: Овцата с агнето – народът, Вълчицата – новите демократи, Кучката – царят., а защо не и Бойко Борисов???

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светльо Златанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ПОЗДРАВИ ЗА БАСНЯТА !
  • Благодаря Ви! Ще добавя, че стихотворението е писано отдавна - когато царят идваше на власт!И с болка виждам колко лесно се лъже и продължава дасе лъаже и да вярва народа! А кройно време е да се помете тази долнопробна система, в която колкото си по-нагоре и по-богат си по -недосигаем и ненаказуем!
  • и вълчицата има дечица
  • Нека има надежда, но да не е сляпа!
  • ДОБРЕ ДОШЪЛ, СВЕТЛЬО!
    УСПЕХ!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...