Тенекиен похлупак подскокна
от котела - пълен с мишки,
търкули се по сокак - надолу,
и това се чу от всички...
Мишчици се втурнаха свободни -
тичаха и после спряха
сред градина и зеленина,
дървета и трева - гора.
А там котаци - стари, млади
се разпяли като птички,
зайчета пък заръмжали,
замучали две лисички.
През клонаците - канарче,
ловко паяжина си преде,
преминава стадо жаби,
вълк се кани да пасе.
Диви тикви на дърво -
кикотят се и си приказват,
нар, качил се на листо,
разказва вицове - смокини пляскат...
Тук се вихри горски пир
и някак чудно се замята.
Дъб отсече, най-подир:
"Ще политне... и змията!"
А пък нашите герои - сиви,
разделиха се на групи две,
едни останаха, а други биха
път до родния (к)отель...
И извод има ли - не зная...
Ето - чуден парадокс!!!
Но често губим ли си мярката,
се пръкват жерави... от носорог!?
© Веселин Динчев Todos los derechos reservados