29.03.2012 г., 19:23

Басня за обратната страна на Земята (... не е чак - страшно...)

1.4K 0 4

Тенекиен похлупак подскокна

от котела - пълен с мишки,

търкули се по сокак - надолу,

и това се чу от всички...

Мишчици се втурнаха свободни -

тичаха и после спряха

сред градина и зеленина,

дървета и трева - гора.

А там котаци - стари, млади

се разпяли като птички,

зайчета пък заръмжали,

замучали две лисички.

През клонаците - канарче,

ловко паяжина си преде,

преминава стадо жаби,

вълк се кани да пасе.

Диви тикви на дърво -

кикотят се и си приказват,

нар, качил се на листо,

разказва вицове - смокини пляскат...

Тук се вихри горски пир

и някак чудно се замята.

Дъб отсече, най-подир:

"Ще политне... и змията!"

 

А пък нашите герои - сиви,

разделиха се на групи две,

едни останаха, а други биха

път до родния (к)отель...

И извод има ли - не зная...

Ето - чуден парадокс!!!

Но често губим ли си мярката,

се пръкват жерави... от носорог!?

  

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Динчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Май, има нещо такова. Да! Различно е... Благодаря!
  • Вие да не обменяте опит по словоблудство с един бургазлия?
    Интересно е, но е много различно от твоя стил на писане.
    Онази метафорична загадъчност ми допада...
  • благодаря - много...
  • загуби ли се мярката, става страшно...
    но понякога пък е весело!
    замисли ме твоята басня, Веско!
    поздравления!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...