Басня за светулката

                       Мушиците край лампата кръжат...

                       Жужат си дребнотемно

                       и превъзнасят матовия кръг.

                       Наричат го Вселена.

                       Той свети,гасне...,а пък те

                       кроят деня по него.

                       Изпепелените криле

                       възпяват с чест - в поеми.

                       Горките еднодневки!Този бит

                       отвъд кръга - не стига.

                       Сред сенките живее паяк сит,

                       зад мрежите - невидим.

                       Окръжностите на страха множат

                       презрените смелчаци.

                       Умира,който се домогне пръв

                       до граница опасна!

                       В рояка няма вожд или герой.

                       Смъртта не става драма.

                       Но знанието е табу!Защо?

                       Светило е!Не лампа...

                       Духът не гасне и не сочи праг.

                       Крилат е!Сенки пръска...

                       Живей,мушице - даже на инат!

                       Бъди светулка дръзка!