24 февр. 2015 г., 22:14

Басня за светулката

666 1 1

                                   Басня за светулката


                       Мушиците край лампата кръжат...

                       Жужат си дребнотемно

                       и превъзнасят матовия кръг.

                       Наричат го Вселена.

                       Той свети,гасне...,а пък те

                       кроят деня по него.

                       Изпепелените криле

                       възпяват с чест - в поеми.

                       Горките еднодневки!Този бит

                       отвъд кръга - не стига.

                       Сред сенките живее паяк сит,

                       зад мрежите - невидим.

                       Окръжностите на страха множат

                       презрените смелчаци.

                       Умира,който се домогне пръв

                       до граница опасна!

                       В рояка няма вожд или герой.

                       Смъртта не става драма.

                       Но знанието е табу!Защо?

                       Светило е!Не лампа...

                       Духът не гасне и не сочи праг.

                       Крилат е!Сенки пръска...

                       Живей,мушице - даже на инат!

                       Бъди светулка дръзка!

             

                      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...