Басня за Вълка
Басня за вълка
За шеф на общото стопанство
избрали хората Вълка
и с баснословно постоянство
затичали се след дълга!
И пак заровили земята,
да вземат плод от семена...
И със спестените стотинки
бедите искали да спрат!
Наивни, мили животинки,
вървяли в правия си път!
Оставили в ръцете Вълчи
стадата хрупкави, меда...
В туй време Вълчо се овълчил
и нарушел с това реда...
Почувствал се Вълка всесилен,
не ходел пеша, а със файтон!
За лични нужди взел разсилен
и закомандвал с мегафон!
И в тая обща плетеница
вземал голямата лъжица!
И от общата паница
почнал неистово да цица!
И тъй охранен и обут,
създал си Вълчия статут...
Поставил Вълчо свои хора
да пазят стоката в Обора.
Направил зет си домакин,
а баджанака си доверен,
изпратил той при своя син.
А пред внука му наперен,
коленичила Съдбата...
А роднинските чакали,
край него вкупом се събрали,
и ръкоплескали в отплата!
Голяма им била хвалбата!
Но този Вълк незаменим,
на "Злото" станал синоним!
И хората щом туй разбрали,
от Вълка се отървали!
© Христо Славов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Ако съм честен ще Ви кажа, че Вълка винаги остава вълк!И нравите му вълчи са от люлката до гроба!
-
да, ама втория вълк е добрия...нали знаеш...
и него ли в кюпа?
а вълчето чеверме е прекрасно за тези, които са го опитали! -
Същата процедура и за втория вълк!Виж за чевермето съм малко неграмотен...
-
ами, ако вълците са два?
впрочем, знаеш ли какво е "вълче чеверме" ???
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
кой ще отрече доброто и злото в човека???
ДВАТА ВЪЛКА В НАС
Притча на индианците чероки
Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас.
И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата. Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
-И кой вълк побеждава?
-Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
приятна вечер, г-н Славов!