Басня за Вълка
Басня за вълка
За шеф на общото стопанство
избрали хората Вълка
и с баснословно постоянство
затичали се след дълга!
И пак заровили земята,
да вземат плод от семена...
И със спестените стотинки
бедите искали да спрат!
Наивни, мили животинки,
вървяли в правия си път!
Оставили в ръцете Вълчи
стадата хрупкави, меда...
В туй време Вълчо се овълчил
и нарушел с това реда...
Почувствал се Вълка всесилен,
не ходел пеша, а със файтон!
За лични нужди взел разсилен
и закомандвал с мегафон!
И в тая обща плетеница
вземал голямата лъжица!
И от общата паница
почнал неистово да цица!
И тъй охранен и обут,
създал си Вълчия статут...
Поставил Вълчо свои хора
да пазят стоката в Обора.
Направил зет си домакин,
а баджанака си доверен,
изпратил той при своя син.
А пред внука му наперен,
коленичила Съдбата...
А роднинските чакали,
край него вкупом се събрали,
и ръкоплескали в отплата!
Голяма им била хвалбата!
Но този Вълк незаменим,
на "Злото" станал синоним!
И хората щом туй разбрали,
от Вълка се отървали!
© Христо Славов All rights reserved.
