Бавна смърт

Докосни сърцето ми ранено !
Почувствай как тупти..
Толкова е с кръв напоено-
че усещам раната дори.


Махни ножа с който го прободе..
Измий ръцете си от мойта кръв,
Защо така жестоко го убоде ???
че потъна то изцяло в скръб !


Не изпитваш ли поне капка жал,
Не изпитваш ли -кажи ми ти ?
Погледни как съм пребледнял..
и срутиха се моите мечти


За мен изгасна светлината..
Слънцето изчезна в миг убийствен,
За мен остана тъмнината..
и спомен, тъжен и единствен..


Всеки път една частица от мен загива..
За жалост това е реалността,
Всeки път една частица си отива..
Изгубена завинаги във вечността !


Частица която искаше да живее..
Частица изпълнена с доброта !
Частица която не можа да оцелее..
сред толкова болка и пустота !!!