Sep 15, 2006, 11:19 PM

Бавна смърт 

  Poetry
723 0 1
Докосни сърцето ми ранено !
Почувствай как тупти..
Толкова е с кръв напоено-
че усещам раната дори.


Махни ножа с който го прободе..
Измий ръцете си от мойта кръв,
Защо така жестоко го убоде ???
че потъна то изцяло в скръб !


Не изпитваш ли поне капка жал,
Не изпитваш ли -кажи ми ти ?
Погледни как съм пребледнял..
и срутиха се моите мечти


За мен изгасна светлината..
Слънцето изчезна в миг убийствен,
За мен остана тъмнината..
и спомен, тъжен и единствен..


Всеки път една частица от мен загива..
За жалост това е реалността,
Всeки път една частица си отива..
Изгубена завинаги във вечността !


Частица която искаше да живее..
Частица изпълнена с доброта !
Частица която не можа да оцелее..
сред толкова болка и пустота !!!

© Емил All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Емил, стихът ти е провокиран от много силни чувства. Не се предавай! Частицата в теб ще оцелее. Стиховете ще ти помогнат.
Random works
: ??:??