Погледни! Хлад в очите.

Студени са ръцете ти,

бели като тази есенна мъгла.

Откога те търся в свойте сънища.

Няма те - само силуети.

Разговарям с телефона мълчалив

и без него се събуждам, но е друго.

Въображение, къде ли е,

за да те рисувам с мисълта?

Няма, нищо няма,

само скуката е тука.

Все още вали,

падат на капки моите чувства,

по лицето ми замръзват,

фигури от скреж.

Ще мога ли да ги стопя отново,

или е нужна още топлина?