* * *
Погледни! Хлад в очите.
Студени са ръцете ти,
бели като тази есенна мъгла.
Откога те търся в свойте сънища.
Няма те - само силуети.
Разговарям с телефона мълчалив
и без него се събуждам, но е друго.
Въображение, къде ли е,
за да те рисувам с мисълта?
Няма, нищо няма,
само скуката е тука.
Все още вали,
падат на капки моите чувства,
по лицето ми замръзват,
фигури от скреж.
Ще мога ли да ги стопя отново,
или е нужна още топлина?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павел Грамадов Всички права запазени
