Това сърце е толкова крехко, 

че никой не можеше да го 

съживи, докато не се появи 

той, с букет цветя в ръка и 

поглеждайки момичето, което 

лежеше на болничното легло, 

се питаше дали тя ще ме 

заобича, така, както тя ми 

бе споделила във съобщенията 

и не по някаква случайност: 

мислите  "Съживих се, чувайки 

неговото име, доколко време ще 

съм там при него с приятелите 

и колегите от работата. 

Никой не ми казваше нищо, безмълвна 

бях, както и всички останали. 

Подадоха ми един подарък, когато 

го погледнах, го отворих.