* * *
724
0
1
Това сърце е толкова крехко,
че никой не можеше да го
съживи, докато не се появи
той, с букет цветя в ръка и
поглеждайки момичето, което
лежеше на болничното легло,
се питаше дали тя ще ме
заобича, така, както тя ми
бе споделила във съобщенията
и не по някаква случайност:
мислите "Съживих се, чувайки
неговото име, доколко време ще
съм там при него с приятелите
и колегите от работата.
Никой не ми казваше нищо, безмълвна
бях, както и всички останали.
Подадоха ми един подарък, когато
го погледнах, го отворих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Димитрова Всички права запазени
