BlackDream (Бети)
6 1
23 feb 2008, 22:22

* * * 

  Poesía
496 0 2
Тихият вик раздира тишината,
самотен човек самотата осуетява.
Черна сянка затъмнява светлината
и топлината на заден план остава.

Студена тръпка убива красотата,
студени устни разбиват любовта,
една надежда изчезва в тъмнината
и в капки кръв блика яростта.

Но надеждата умира бавно и прогонва
и последната искрица във очите
насълзени от болката душевна
огромна и убийствена за мъртвите...

Ала пак се извисява ръката,
тази, която търси, но не намира
пълнота в празнотата или пък
надежда в безнадеждото,
възможност в невъзможното.

Бети

© Бети Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е добре,но липсва нещо,може би е просто опит.
    Усеща се какво чувстваш,но трябва да го изразиш по-силно и да се отдадеш на себе си напълно.
  • щом се извисява ...ще намери...има надежда...до последно!
    с обич, Бети. Усмихни се!
Propuestas
: ??:??