Feb 23, 2008, 10:22 PM
* * *
Тихият вик раздира тишината,
самотен човек самотата осуетява.
Черна сянка затъмнява светлината
и топлината на заден план остава.
Студена тръпка убива красотата,
студени устни разбиват любовта,
една надежда изчезва в тъмнината
и в капки кръв блика яростта.
Но надеждата умира бавно и прогонва
и последната искрица във очите
насълзени от болката душевна
огромна и убийствена за мъртвите...
Ала пак се извисява ръката,
тази, която търси, но не намира
пълнота в празнотата или пък
надежда в безнадеждото,
възможност в невъзможното.
Бети
самотен човек самотата осуетява.
Черна сянка затъмнява светлината
и топлината на заден план остава.
Студена тръпка убива красотата,
студени устни разбиват любовта,
една надежда изчезва в тъмнината
и в капки кръв блика яростта.
Но надеждата умира бавно и прогонва
и последната искрица във очите
насълзени от болката душевна
огромна и убийствена за мъртвите...
Ала пак се извисява ръката,
тази, която търси, но не намира
пълнота в празнотата или пък
надежда в безнадеждото,
възможност в невъзможното.
Бети
© Бети All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
щом се извисява ...ще намери...има надежда...до последно!
с обич, Бети. Усмихни се!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Усеща се какво чувстваш,но трябва да го изразиш по-силно и да се отдадеш на себе си напълно.