* * *
Тихият вик раздира тишината,
самотен човек самотата осуетява.
Черна сянка затъмнява светлината
и топлината на заден план остава.
Студена тръпка убива красотата,
студени устни разбиват любовта,
една надежда изчезва в тъмнината
и в капки кръв блика яростта.
Но надеждата умира бавно и прогонва
и последната искрица във очите
насълзени от болката душевна
огромна и убийствена за мъртвите...
Ала пак се извисява ръката,
тази, която търси, но не намира
пълнота в празнотата или пък
надежда в безнадеждото,
възможност в невъзможното.
Бети
самотен човек самотата осуетява.
Черна сянка затъмнява светлината
и топлината на заден план остава.
Студена тръпка убива красотата,
студени устни разбиват любовта,
една надежда изчезва в тъмнината
и в капки кръв блика яростта.
Но надеждата умира бавно и прогонва
и последната искрица във очите
насълзени от болката душевна
огромна и убийствена за мъртвите...
Ала пак се извисява ръката,
тази, която търси, но не намира
пълнота в празнотата или пък
надежда в безнадеждото,
възможност в невъзможното.
Бети
© Бети All rights reserved.
