23.02.2008 г., 22:22 ч.

* * * 

  Поезия
511 0 2
Тихият вик раздира тишината,
самотен човек самотата осуетява.
Черна сянка затъмнява светлината
и топлината на заден план остава.

Студена тръпка убива красотата,
студени устни разбиват любовта,
една надежда изчезва в тъмнината
и в капки кръв блика яростта.

Но надеждата умира бавно и прогонва
и последната искрица във очите
насълзени от болката душевна
огромна и убийствена за мъртвите...

Ала пак се извисява ръката,
тази, която търси, но не намира
пълнота в празнотата или пък
надежда в безнадеждото,
възможност в невъзможното.

Бети

© Бети Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това е добре,но липсва нещо,може би е просто опит.
    Усеща се какво чувстваш,но трябва да го изразиш по-силно и да се отдадеш на себе си напълно.
  • щом се извисява ...ще намери...има надежда...до последно!
    с обич, Бети. Усмихни се!
Предложения
: ??:??