11 ene 2013, 20:17

Бе ми тясно

  Poesía
838 0 3

и знам о знам

не е за мен притихналата сивота 

на гърлото ти

 стигнала догоре от сърцето ти

и знам о знам

не е за мен потрепващата тишина

в предсърдието ти 

капнала любовно и в ръцете ти

изплувам аз 

и срещнам ден

а след деня

е тишина

с несбъднатост 

край на край

повтаряне

живота ни 

и зная как

не е за мен притихналата самота 

на гърлото ти

 стигнала догоре от сърцето ти

а ти си млад 

бъди и смел

и пръстите си премести

от хълбоците

но бе много тясно във сърцето ти 

защото 

има

друга 

там 

бях всеки ден 

умислена за нежността 

на кожата ти 

груба

бясно моя

восък по лицето ми

и зная как 

не е за мен потрепващата тишина

в предсърдието ти

кацнала 

дъждовно 

съм в безвремието

а ти си млад 

любим и смел,

но пръстите си извадù

 

от гърлото ми

 

бе ми много тясно във сърцето ти 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Уморена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...