Разбита съм!... Направо не издържам!...
Проклинам виртуалната любов!...
Без нерви съм!...Ще почна да попържам!..
За нея, казват, няма лек готов...
Във всеки мъж ли дреме Казанова?
От отговорите един го знам!
Но ей така – за тръпчицата нова,
късмета си опитах, срам-не срам!...
То бяха цели нощи пред екрана,
то бяха обяснения в любов!...
Помислих с радост: „Е, сега го хванах!”
А съм била в банален мъжки лов!...
На снимките, нали добре разбираш,
във образа му цял отбор събран –
Бандерас, Клуни, Слай, Де Ниро...
Стръвта захапах като тъп шаран!...
За първа среща аз коси разпуснах,
дори не се познах без моя кок!
Начервих се и... в лудостта се впуснах...
След час изпаднах вече във амок !...
Яви ми се с букетче теменужки
един кретен - типичен мушморок!...
За привлекателна се имам ужким...
С какво ли толкоз разгневих го Бог?...
Едва изчаках да ми каже „здрасти”,
по погледа несвестен го познах...
Бе, моля ти се!... Ще ме пита „как си?”
Ми как да съм? Като балък - за смях!...
Наивна съм до глупост!... Туй е ясно!
Коя нормална в нета търси мъж?...
Научих си урока нов прекрасно!
Е, спънах се, но то ще е веднъж!...
„Жената за едната чест живее!”
Таз приказка от баба си я знам!
Пък който иска, нека ми се смее...
На някой мухльо няма да се дам!...
Света като девица ще напусна!...
Заклевам се пред вас и Господ Бог!...
Не, няма да докоснат мойте устни
муцуната на сдухан шматарок!...
Това е, хора, истината гола!...
Окачих над леглото лозунг нов!
Я чуй: „Тормозът виртуален долу!...”
и „НЕ” на интернетната любов!...”
© Роберт Todos los derechos reservados