18 jul 2013, 18:25

Бедни души

  Poesía » Civil
835 0 0

Бедни души


Бедни души.
Празни очи.
Гора от ръце
раздира небето.
Сърдито е днес.
А сърцето,
проклетото,
стене.
И няма утеха.
За тебе,
за мене,
е вече все тая.
Още една
звездица
в безкрая
ще шепне нощес:
"Не забравяй!"

Кажи ми, човеко.
А ти,
ще забравиш ли?

Ще забравиш ли
как се целува,
как се прегръща,
как се обича?

Отричаш,
но аз
не, не вярвам.

Мълчиш.
И аз мълча,
ала крещи ми се!
Крещи ми се,
човеко!
Ти, който
изкорени дърветата,
отрови водите,
продаде детето си
за наниз рубини!

Това ти ли си?
Къде е усмивката ти,
къде са сълзите ти
(искрените),
къде е вярата,
топлината
и силата?

Къде са?

И кой ще ги върне
обратно
в сърцето ти?

Само ти можеш.
Помни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....