Бедни души


Бедни души.
Празни очи.
Гора от ръце
раздира небето.
Сърдито е днес.
А сърцето,
проклетото,
стене.
И няма утеха.
За тебе,
за мене,
е вече все тая.
Още една
звездица
в безкрая
ще шепне нощес:
"Не забравяй!"

Кажи ми, човеко.
А ти,
ще забравиш ли?

Ще забравиш ли
как се целува,
как се прегръща,
как се обича?

Отричаш,
но аз
не, не вярвам.

Мълчиш.
И аз мълча,
ала крещи ми се!
Крещи ми се,
човеко!
Ти, който
изкорени дърветата,
отрови водите,
продаде детето си
за наниз рубини!

Това ти ли си?
Къде е усмивката ти,
къде са сълзите ти
(искрените),
къде е вярата,
топлината
и силата?

Къде са?

И кой ще ги върне
обратно
в сърцето ти?

Само ти можеш.
Помни.