Беглец
Беглец
Уморих се след тебе да тичам,
да те гоня по пътя безкраен.
По следите ти все да се скитам,
да те търся, унила и отчаяна.
Как не спря ни за миг да починеш?
Как за миг се назад не обърна?
Колко много те гоних в безкрая.
Замечтана във лице да те зърна.
Ще поспра да почина, не мога
да те гоня безкрайно в мечтите.
Ще поседна накрая, за Бога...
да следя твоите стъпки през дните.
А когато безмилостни бури
безвъзвратно изтрият следата,
ще вървя, без да спирам, в посока,
ни за теб, ни за мене позната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лилия Todos los derechos reservados
