lea (Лилия) lea (Лилия)
19
5 mar 2007, 11:50

Беглец

  Poesía
1.1K 0 4
Беглец

Уморих се след тебе да тичам,

да те гоня по пътя безкраен.

По следите ти все да се скитам,

да те търся, унила и отчаяна.

 

Как не спря ни за миг да починеш?

Как за миг се назад не обърна?

Колко много те гоних в безкрая.

Замечтана във лице да те зърна.

 

Ще поспра да почина, не мога

да те гоня безкрайно в мечтите.

Ще поседна накрая, за Бога...

да следя твоите стъпки през дните.

 

А когато безмилостни бури

безвъзвратно изтрият следата,

ще вървя, без да спирам, в посока,

ни за теб, ни за мене позната.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0