lea (Лилия) lea (Лилия)
19
Mar 5, 2007, 11:50 AM

Беглец

  Poetry
1.1K 0 4
Беглец

Уморих се след тебе да тичам,

да те гоня по пътя безкраен.

По следите ти все да се скитам,

да те търся, унила и отчаяна.

 

Как не спря ни за миг да починеш?

Как за миг се назад не обърна?

Колко много те гоних в безкрая.

Замечтана във лице да те зърна.

 

Ще поспра да почина, не мога

да те гоня безкрайно в мечтите.

Ще поседна накрая, за Бога...

да следя твоите стъпки през дните.

 

А когато безмилостни бури

безвъзвратно изтрият следата,

ще вървя, без да спирам, в посока,

ни за теб, ни за мене позната.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лилия All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0