Gothikka (Васи)
73 110
9 oct 2007, 23:03

~Белег 

  Poesía
963 0 6
Бяхме хора, сега сме прашинки.
Разпиляни на всички страни.
Есента пръска листа като снежинки.
Но нищо няма. Вече никак не боли.

Някой думите от мен взе
и вместо мен ги каза.
Някой с ласки душата дере,
но кой преди това я смаза?

Губим в състезанието по думи.
Надмълчахме дори и тишината.
В тая есенна картина, сърцето чу ли?
Утрото хладно обгърна земята.

***

В празнотата на признанието...
И в жадните за любов очи.
Порязването от разочарованието,
белегът в наранените души.









© Васи Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??