Oct 9, 2007, 11:03 PM
~Белег
Бяхме хора, сега сме прашинки.
Разпиляни на всички страни.
Есента пръска листа като снежинки.
Но нищо няма. Вече никак не боли.
Някой думите от мен взе
и вместо мен ги каза.
Някой с ласки душата дере,
но кой преди това я смаза?
Губим в състезанието по думи.
Надмълчахме дори и тишината.
В тая есенна картина, сърцето чу ли?
Утрото хладно обгърна земята.
***
В празнотата на признанието...
И в жадните за любов очи.
Порязването от разочарованието,
белегът в наранените души.
Разпиляни на всички страни.
Есента пръска листа като снежинки.
Но нищо няма. Вече никак не боли.
Някой думите от мен взе
и вместо мен ги каза.
Някой с ласки душата дере,
но кой преди това я смаза?
Губим в състезанието по думи.
Надмълчахме дори и тишината.
В тая есенна картина, сърцето чу ли?
Утрото хладно обгърна земята.
***
В празнотата на признанието...
И в жадните за любов очи.
Порязването от разочарованието,
белегът в наранените души.
© Васи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Браво!Хареса ми!
-
О,прекрасно е!Наистина пишем много хубаво!Продължавай в същия дух!
-
поздрав!
-
Прекрасно е тук, Васи!
И стихът и красотата наоколо.
Чудесна си. С обич. -
Не допускай да те боли от ласките. Никой не може да те нарани повече, отколкото му позволиш.
-
Мм. . .Последният коплет мноро ми хареса.Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
