Бяхме хора, сега сме прашинки.
Разпиляни на всички страни.
Есента пръска листа като снежинки.
Но нищо няма. Вече никак не боли.
Някой думите от мен взе
и вместо мен ги каза.
Някой с ласки душата дере,
но кой преди това я смаза?
Губим в състезанието по думи.
Надмълчахме дори и тишината.
В тая есенна картина, сърцето чу ли?
Утрото хладно обгърна земята. ...