9.10.2007 г., 23:03 ч.

~Белег 

  Поезия
1081 0 6
Бяхме хора, сега сме прашинки.
Разпиляни на всички страни.
Есента пръска листа като снежинки.
Но нищо няма. Вече никак не боли.
Някой думите от мен взе
и вместо мен ги каза.
Някой с ласки душата дере,
но кой преди това я смаза?
Губим в състезанието по думи.
Надмълчахме дори и тишината.
В тая есенна картина, сърцето чу ли?
Утрото хладно обгърна земята. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Предложения
: ??:??