Ако имах подарен
един-едничък ден до тебе,
бих го скътала за спомен
надълбоко в паметта си.
Щях да си го топля в шепи
и тихичко да го люлея с песен.
Ако имах споделен
един-едничък ден с тебе,
щях да го обвия с обич
за тъжни вечери и нощи.
Толинката му така ще грее
че ще извайва теб от светлината.
Ако имах изживян
един-едничък ден с тебе,
бих жигосала сърцето си
докато изтръпне и се свие.
И всяка болка от туптене
ще напомня, че е от обричане.
© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados