4 jun 2008, 22:06

Белег от теб нося в душата си...

  Poesía
1.1K 0 4

 Белег от теб нося в душата си...

              ( акростих)

 

 

Беляза... не плътта ми, с

Едно докосване във стих... и

Лятото, напуснало кръвта ми

Е само спомен... сякаш миг...

Говоря си със Зимата,

Откривам даже прилики... с

Тъгата по недостижимото и

Трезвото на мислите...

Едва ли Пролетта ще

Бъде... няма цветност...

Нали без теб светът

Остава само от "известни"...

Със Есента ще се приключи...

Ята от отлетели строфи...

В душата ми... пресъхнал ручей,

Дъгата вече не говори...

Уших си даже наметало...

Широко, твърдо, да ме пази... от

Аз и Ти, и друго "Цяло"...

Така сърцето не боли... но лази...

А ти сънуваш ли ме още...

Сега, преди... а после...

Искам те... но не изгряваш нощем...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Трифонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...