Белег от теб нося в душата си...
Белег от теб нося в душата си...
( акростих)
Беляза... не плътта ми, с
Едно докосване във стих... и
Лятото, напуснало кръвта ми
Е само спомен... сякаш миг...
Говоря си със Зимата,
Откривам даже прилики... с
Тъгата по недостижимото и
Трезвото на мислите...
Едва ли Пролетта ще
Бъде... няма цветност...
Нали без теб светът
Остава само от "известни"...
Със Есента ще се приключи...
Ята от отлетели строфи...
В душата ми... пресъхнал ручей,
Дъгата вече не говори...
Уших си даже наметало...
Широко, твърдо, да ме пази... от
Аз и Ти, и друго "Цяло"...
Така сърцето не боли... но лази...
А ти сънуваш ли ме още...
Сега, преди... а после...
Искам те... но не изгряваш нощем...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Трифонов Всички права запазени
