7 nov 2011, 8:10  

Бележка към себе си

  Poesía » Otra
660 0 8

Прелетях през живота си,

яхнала сноп светлина,

и покрай многото други задачи

забравих да те обичам.

 

Но не съм те пропуснала.

Ти пътуваше с мен като тиха следа,

като слънчев копнеж неизречен,

като нежно привличане.

 

И сега е моментът да кажем:

"Достатъчно мрак!

Да започнем живота отново!

Да бъдем различни!"

 

Мъдростта ще ни води.

Дори ако някога пак

от ума и сърцето изтрие се споменът

как се обичаше.

 

 

Публикувано във:

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах. Буквите С. 2020, с. 232

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...