7 nov 2011, 8:10  

Бележка към себе си

  Poesía » Otra
655 0 8

Прелетях през живота си,

яхнала сноп светлина,

и покрай многото други задачи

забравих да те обичам.

 

Но не съм те пропуснала.

Ти пътуваше с мен като тиха следа,

като слънчев копнеж неизречен,

като нежно привличане.

 

И сега е моментът да кажем:

"Достатъчно мрак!

Да започнем живота отново!

Да бъдем различни!"

 

Мъдростта ще ни води.

Дори ако някога пак

от ума и сърцето изтрие се споменът

как се обичаше.

 

 

Публикувано във:

  • Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах. Буквите С. 2020, с. 232

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...