Бележка към себе си
Прелетях през живота си,
яхнала сноп светлина,
и покрай многото други задачи
забравих да те обичам.
Но не съм те пропуснала.
Ти пътуваше с мен като тиха следа,
като слънчев копнеж неизречен,
като нежно привличане.
И сега е моментът да кажем:
"Достатъчно мрак!
Да започнем живота отново!
Да бъдем различни!"
Мъдростта ще ни води.
Дори ако някога пак
от ума и сърцето изтрие се споменът
как се обичаше.
Публикувано във:
- Нова българска литература. Поезия 2020. Алманах. Буквите С. 2020, с. 232
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
