31 ago 2006, 1:30

БЕЛИ АЛЕИ 

  Poesía
644 0 14
   БЕЛИ АЛЕИ

Докосна съдбата ми
и утро се смей,
с очи недоплакани,
връз бели алеи.

И слънце напича
и сълзите се пенят.
Стари се вричат-
''мечки се женят''.

А пурпурно стихва,
съдбовно ме грей,
дъга се усмихва
над бели алеи...

© Ивайло Яков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??