Бели дяволи

23 ene 2013, 23:44

Poesía

449 0 1

Кълбета от дим сред древната пустош

бълва земята без капчица жал.

Когато в дъха ù се леден отъркаш,

щастието чезне, мени се с печал.

А някъде в ледните пръсти на Бога

се ражда душата на всеки човек.

Понякога слънцето пада отгоре,

показва му пътя във новия век.

И някак звънливо в сърцето от камък

отчупва се плочица сиво небе.

Изглежда това е награда от Ада...

Изглежда моралът кърви в грехове.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

M1234567891 (Миночка Митева)

2013-01-24T08:09:12+02:00

Това е стихотворение, което ми допада абсолютно,поздравявам те сърдечно за таланта!