Бели дяволи
682
0
1
Кълбета от дим сред древната пустош
бълва земята без капчица жал.
Когато в дъха ù се леден отъркаш,
щастието чезне, мени се с печал.
А някъде в ледните пръсти на Бога
се ражда душата на всеки човек.
Понякога слънцето пада отгоре,
показва му пътя във новия век.
И някак звънливо в сърцето от камък
отчупва се плочица сиво небе.
Изглежда това е награда от Ада...
Изглежда моралът кърви в грехове.
© Константин Дренски All rights reserved.
