25 nov 2005, 21:41

Бели нощи 

  Poesía
1174 0 0

Погледни ме,
аз съм тук отново.....
Вкуси от мен....
Позволи ми пак да те обичам!

Приеми ме за каквато си поискаш,
обгърни света ми
и се влюбвай всеки миг във мен!
Превземи отново светлите ми нощи,
завладей и дните ми докрая.

Преди го правеше......
Дали и днес го можеш?!

В сърцето ми издигаше се
леденото огледало,
ти огледа се във него
и видя омраза, но успя
да го разбиеш на хиляди стъкла....
Забиха се в сърцето ми
и там сега боли ужасно.....
Та аз не мога да те имам,
не мога да потъна във очите ти - в зеленото море.
Събудена от сладко чувство
да те намирам до мен - пак във мойте бели нощи
и пак спокойно да заспивам,
потънала в най-нежната прегръдка на света!
Да изпращаме слънцето, горящи,
неугаснали да го посрещаме отново!
Да описваме небето със красиви думи
и да търсим себе си сред хилядите му звезди!
Затваряйки очи да летим сред нашите мечти
и сгушена във теб да се чувствам най-щастливата звезда!

Ти казваше ми, че съм твоята кралица
и аз ти позволих да бъдеш моят крал.......
И сега ти царуваш в мойто кралство,
но защо остави ме да ида тъй далеч от теб?!

Помогни ми да събера двата края на света,
за да те стигна.........
За да мога да ти кажа:
"Погледни ме,
аз съм тук отново.......
вкуси от мен.....
позволи ми пак да те обичам!"



11.10.2005г.
София




НА МОЯТА ЛЮБОВ

© Стеф Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??