25.11.2005 г., 21:41

Бели нощи

1.4K 0 0

Погледни ме,
аз съм тук отново.....
Вкуси от мен....
Позволи ми пак да те обичам!

Приеми ме за каквато си поискаш,
обгърни света ми
и се влюбвай всеки миг във мен!
Превземи отново светлите ми нощи,
завладей и дните ми докрая.

Преди го правеше......
Дали и днес го можеш?!

В сърцето ми издигаше се
леденото огледало,
ти огледа се във него
и видя омраза, но успя
да го разбиеш на хиляди стъкла....
Забиха се в сърцето ми
и там сега боли ужасно.....
Та аз не мога да те имам,
не мога да потъна във очите ти - в зеленото море.
Събудена от сладко чувство
да те намирам до мен - пак във мойте бели нощи
и пак спокойно да заспивам,
потънала в най-нежната прегръдка на света!
Да изпращаме слънцето, горящи,
неугаснали да го посрещаме отново!
Да описваме небето със красиви думи
и да търсим себе си сред хилядите му звезди!
Затваряйки очи да летим сред нашите мечти
и сгушена във теб да се чувствам най-щастливата звезда!

Ти казваше ми, че съм твоята кралица
и аз ти позволих да бъдеш моят крал.......
И сега ти царуваш в мойто кралство,
но защо остави ме да ида тъй далеч от теб?!

Помогни ми да събера двата края на света,
за да те стигна.........
За да мога да ти кажа:
"Погледни ме,
аз съм тук отново.......
вкуси от мен.....
позволи ми пак да те обичам!"



11.10.2005г.
София




НА МОЯТА ЛЮБОВ

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеф Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...