Бели нощи
Погледни ме,
аз съм тук отново.....
Вкуси от мен....
Позволи ми пак да те обичам!
Приеми ме за каквато си поискаш,
обгърни света ми
и се влюбвай всеки миг във мен!
Превземи отново светлите ми нощи,
завладей и дните ми докрая.
Преди го правеше......
Дали и днес го можеш?!
В сърцето ми издигаше се
леденото огледало,
ти огледа се във него
и видя омраза, но успя
да го разбиеш на хиляди стъкла....
Забиха се в сърцето ми
и там сега боли ужасно.....
Та аз не мога да те имам,
не мога да потъна във очите ти - в зеленото море.
Събудена от сладко чувство
да те намирам до мен - пак във мойте бели нощи
и пак спокойно да заспивам,
потънала в най-нежната прегръдка на света!
Да изпращаме слънцето, горящи,
неугаснали да го посрещаме отново!
Да описваме небето със красиви думи
и да търсим себе си сред хилядите му звезди!
Затваряйки очи да летим сред нашите мечти
и сгушена във теб да се чувствам най-щастливата звезда!
Ти казваше ми, че съм твоята кралица
и аз ти позволих да бъдеш моят крал.......
И сега ти царуваш в мойто кралство,
но защо остави ме да ида тъй далеч от теб?!
Помогни ми да събера двата края на света,
за да те стигна.........
За да мога да ти кажа:
"Погледни ме,
аз съм тук отново.......
вкуси от мен.....
позволи ми пак да те обичам!"
11.10.2005г.
София
НА МОЯТА ЛЮБОВ
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеф Всички права запазени