28 sept 2022, 22:59

Бели страхове

  Poesía
1.2K 9 6

Страхувам се от бели облаци.

Не е ли фобия?

Кажи ми, Драконе на

светове,

от приказките детски.

Бял цвят убит на еделвайс.

На цветето

достигнало нирвана

в писъка на ветрове.

Огромни тежки

бели облаци -

корони царски

от облачните приказки

недоразказани.

Кълбетата им

като гъбите на водородни бомби

в очите втренчват се,

напред полазват.

Приличат на неистови цунамита

дошли от центрове на океани.

Високи километри

и заплашващи

във Атлантида да се прероди

Земята.

Страхувам се от облаци-изгнаници.

Онези белите -

извикващи торнадата.

Мъничък съм.

Страхът ми също

малък е.

Но в космоса достига

той -

по вятъра!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно!
  • Белите облаци като символ на тайнствената връзка с Вселената! Прекрасен стих!
  • Този стих, Младен има космически заряд и такава силна енергия, която за дълго владее сетивата и кара душата, да се чувства в безтегловност. Колкото по- вече го чета, толкова по-вече се убеждавам в това. Много пъти съм се питала дали е така, сега си отговорих, да ти си в постоянна връзка с космоса! Радвам се , че имам възможност да ти чета творчеството ! Поздравявам те!
  • Странно хубаво.
  • Чудесен стих!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....