vega666 (Младен Мисана)
1553 14303
28.09.2022 г., 22:59 ч.

Бели страхове 

  Поезия
650 9 7

Страхувам се от бели облаци.

Не е ли фобия?

Кажи ми, Драконе на

светове,

от приказките детски.

Бял цвят убит на еделвайс.

На цветето

достигнало нирвана

в писъка на ветрове.

Огромни тежки

бели облаци -

корони царски

от облачните приказки

недоразказани.

Кълбетата им

като гъбите на водородни бомби

в очите втренчват се,

напред полазват.

Приличат на неистови цунамита

дошли от центрове на океани.

Високи километри

и заплашващи

във Атлантида да се прероди

Земята.

Страхувам се от облаци-изгнаници.

Онези белите -

извикващи торнадата.

Мъничък съм.

Страхът ми също

малък е.

Но в космоса достига

той -

по вятъра!

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Чудесно!
  • Белите облаци като символ на тайнствената връзка с Вселената! Прекрасен стих!
  • Този стих, Младен има космически заряд и такава силна енергия, която за дълго владее сетивата и кара душата, да се чувства в безтегловност. Колкото по- вече го чета, толкова по-вече се убеждавам в това. Много пъти съм се питала дали е така, сега си отговорих, да ти си в постоянна връзка с космоса! Радвам се , че имам възможност да ти чета творчеството ! Поздравявам те!
  • Странно хубаво.
  • Мистичен, космически стих, издава връзките ти с други светове!
  • Чудесен стих!
  • Величествено стихотворение. Пренесе ме някъде отвъд. Поздравления.
Предложения
: ??:??