Бели страхове
Страхувам се от бели облаци.
Не е ли фобия?
Кажи ми, Драконе на
светове,
от приказките детски.
Бял цвят убит на еделвайс.
На цветето
достигнало нирвана
в писъка на ветрове.
Огромни тежки
бели облаци -
корони царски
от облачните приказки
недоразказани.
Кълбетата им
като гъбите на водородни бомби
в очите втренчват се,
напред полазват.
Приличат на неистови цунамита
дошли от центрове на океани.
Високи километри
и заплашващи
във Атлантида да се прероди
Земята.
Страхувам се от облаци-изгнаници.
Онези белите -
извикващи торнадата.
Мъничък съм.
Страхът ми също
малък е.
Но в космоса достига
той -
по вятъра!
© Младен Мисана All rights reserved.
