Глупак ли бях през годините кратки

 Да не усетя миговете ни сладки

Толкова време да не разбера

Че с тях не мога да се разделя

Грешах за мнението им към мен

 Изолиран от тях всеки ден

Да съм идеален не бях готов

А чувството ми от омраза ставаше любов

Исках да им докажа че мога нещо

Да почувстват топлината на сърцето ми горещо

С музика си запълвах времето дни и нощи

Но техните погледи бяха студени още

Музиката ме дари с желание да пиша

И без страх реших нещо да напиша

Фантазията си описах с поглед тих

Превърнах я в разказ повест и стих

Книга създадох с учение и труд

Зелена  като приказен изумруд

Качества и нрави за нея избрах

Във вид на смях и тъга ги събрах

Сега всеки от класа чете и се смее от сърце

Прегърнал книгата със здравите си ръце

Поздрав от един ръкостискане от друг

За мен чувам навсякъде отзвук

Всеки на таланта ми се смая

Предизвикал взрив от смях в учителската стая

Книгата направи името ми запазен ефект

И излезе като заглавие на мениджърски проект

Сякаш нарочно изолираха ме дотам

Че таланта си да открия сам

Сега разбирам че затворено е било сърцето мое

И не можех да намеря щастието свое

Като че ли мистична сила сърцето разтвори

И мъката и тъгата в душата затвори

Книгата е любовта ми която няма граници

Поднесена на класа ми във вид на бели страници