Глупак ли бях през годините кратки
Да не усетя миговете ни сладки
Толкова време да не разбера
Че с тях не мога да се разделя
Грешах за мнението им към мен
Изолиран от тях всеки ден
Да съм идеален не бях готов
А чувството ми от омраза ставаше любов
Исках да им докажа че мога нещо
Да почувстват топлината на сърцето ми горещо
С музика си запълвах времето дни и нощи
Но техните погледи бяха студени още
Музиката ме дари с желание да пиша
И без страх реших нещо да напиша
Фантазията си описах с поглед тих
Превърнах я в разказ повест и стих
Книга създадох с учение и труд
Зелена като приказен изумруд
Качества и нрави за нея избрах
Във вид на смях и тъга ги събрах
Сега всеки от класа чете и се смее от сърце
Прегърнал книгата със здравите си ръце
Поздрав от един ръкостискане от друг
За мен чувам навсякъде отзвук
Всеки на таланта ми се смая
Предизвикал взрив от смях в учителската стая
Книгата направи името ми запазен ефект
И излезе като заглавие на мениджърски проект
Сякаш нарочно изолираха ме дотам
Че таланта си да открия сам
Сега разбирам че затворено е било сърцето мое
И не можех да намеря щастието свое
Като че ли мистична сила сърцето разтвори
И мъката и тъгата в душата затвори
Книгата е любовта ми която няма граници
Поднесена на класа ми във вид на бели страници
© Таник Танев Всички права запазени