Бели страници
Глупак ли бях през годините кратки
Да не усетя миговете ни сладки
Толкова време да не разбера
Че с тях не мога да се разделя
Грешах за мнението им към мен
Изолиран от тях всеки ден
Да съм идеален не бях готов
А чувството ми от омраза ставаше любов
Исках да им докажа че мога нещо
Да почувстват топлината на сърцето ми горещо
С музика си запълвах времето дни и нощи
Но техните погледи бяха студени още
Музиката ме дари с желание да пиша
И без страх реших нещо да напиша
Фантазията си описах с поглед тих
Превърнах я в разказ повест и стих
Книга създадох с учение и труд
Зелена като приказен изумруд
Качества и нрави за нея избрах
Във вид на смях и тъга ги събрах
Сега всеки от класа чете и се смее от сърце
Прегърнал книгата със здравите си ръце
Поздрав от един ръкостискане от друг
За мен чувам навсякъде отзвук
Всеки на таланта ми се смая
Предизвикал взрив от смях в учителската стая
Книгата направи името ми запазен ефект
И излезе като заглавие на мениджърски проект
Сякаш нарочно изолираха ме дотам
Че таланта си да открия сам
Сега разбирам че затворено е било сърцето мое
И не можех да намеря щастието свое
Като че ли мистична сила сърцето разтвори
И мъката и тъгата в душата затвори
Книгата е любовта ми която няма граници
Поднесена на класа ми във вид на бели страници
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таник Танев Всички права запазени