22 ene 2007, 9:01

Белият път

  Poesía
1.3K 0 3
Вземи куфар.
Затвори
в него
своята вяра,
надежда,
мечти -
всичко човешко.
Хвърляй силно,
на далеч го прати.
И тръгни,
затворил очи,
следвай бялата диря
в сърцето си.
Някой ден
може би,
някой ден,
но дали…
ще намериш стар куфар
затворен.
Отвори го.
Той е празен или не.
Няма значение.
Имаш всичко,
даже повече
Вяра,
Надежда,
Мечти.
Важен е Той,
Той е твой,
вечен зовът,
който води
към Белия път.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бетелгейзе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...