22.01.2007 г., 9:01

Белият път

1.3K 0 3
Вземи куфар.
Затвори
в него
своята вяра,
надежда,
мечти -
всичко човешко.
Хвърляй силно,
на далеч го прати.
И тръгни,
затворил очи,
следвай бялата диря
в сърцето си.
Някой ден
може би,
някой ден,
но дали…
ще намериш стар куфар
затворен.
Отвори го.
Той е празен или не.
Няма значение.
Имаш всичко,
даже повече
Вяра,
Надежда,
Мечти.
Важен е Той,
Той е твой,
вечен зовът,
който води
към Белия път.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бетелгейзе Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...