Jan 22, 2007, 9:01 AM

Белият път

  Poetry
1.3K 0 3
Вземи куфар.
Затвори
в него
своята вяра,
надежда,
мечти -
всичко човешко.
Хвърляй силно,
на далеч го прати.
И тръгни,
затворил очи,
следвай бялата диря
в сърцето си.
Някой ден
може би,
някой ден,
но дали…
ще намериш стар куфар
затворен.
Отвори го.
Той е празен или не.
Няма значение.
Имаш всичко,
даже повече
Вяра,
Надежда,
Мечти.
Важен е Той,
Той е твой,
вечен зовът,
който води
към Белия път.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бетелгейзе All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...