С устни пламтящи
белязах очите ти
на небето със синьото,
да разцъфнат метличини,
да ги имам
още по съмване.
С лунни отблясъци
белязах косите си,
да ги виждаш
дори и по мръкнало.
С душата си трепетна
белязах сърцето ти
да е мое... до втръсване.
Белязах те
слънчевоцветен,
да съм твоя - единствена.
© Галя Николова Todos los derechos reservados
Много нежен и красив стих!