Този живот много ми даде,
но и много ми взе.
На връх небеса ме издигна,
после ме хвърли в чужди нозе.
Но пак съм му благодарна,
че ме беляза да обичам.
Обичам хората, посрещащи с мен
рано сутрин зората,
която с първия слънчев лъч
леко докосва лицата.
Цветята, ухаещи в светлия ден,
и шумната глъч на децата.
Небето, наситено с цвят синьозелен,
и сладкия дъх на земята.
Дърветата, мощно издигнали гръб,
и звънкия глас на водата.
Тук, на земята, е ада,
но тук е и рая.
Тук започва животът
и завършва накрая.
И както и живота да наричам,
дълбоко в сърцето си знам,
че той ме научи света да обичам.