Бесен акварел

На небцето ми заседнаха
безброй вулгарни думи.
Ще ги плюя до припадък,
бесовете си ще лея,
за вас,
на вас, лъжливи твари,
лицата ви със кикот ще отвея.

Изтръпнаха устите ви
от недостигнатите летви,
тичайки зад мен,
уж гърба да пазите,
кръщавахте ме с
кухите си клетви...

Нищо! И това ще надживея,
повече за вашите души жалея,
че е трудно мъртъв в
гроба си да мръдне,
за прошка да помоли, щом се съмне.